Преди известно време един доста успял професионалист в сферата на правото ме потърси за съвет. Споделям историята анонимизирана, с негово позволение.

Кариерата му вървеше на пръв поглед много добре, но не изпитваше удоволствие от постиженията си и дори от повишенията. Чувстваше се невероятно по време на работния процес, но няколко часа до най-много ден след всеки успех, се самообвиняваше, че все още е много изостанал, че не напредва достатъчно бързо, че е можело още по-добре. Понякога казваше неща като “Какво да се радвам, на тези години Илон Мъск виж какво е постигнал!”

С истинско отчаяние ме попита: “Какво не правя както трябва?”

Проведохме няколко консултации, в които заедно анализирахме всеки аспект на работата му – отношенията с колегите и клиентите, организацията на задачите, концентрацията, поставянето на цели, управлението на собствените очаквания.

Като изключим очакването да е постигнал колкото Илон Мъск на същите години, всичко изглеждаше изрядно. Истински професионалист, който знае какво прави и как да постигне целите си. Не считам амбицията за недостатък, стига да я впрегнеш в градивна насока и си поговорихме как да се настрои, така че тя да му помага, а не да му пречи.

Но проблемът с неудовлетворението от собствените успехи си остана. Изглежда бяхме стигнали задънена улица…

След неловко мълчание, го попитах какво прави след работа и в почивните дни. Изражението му видимо се промени и започна да говори доста несвързано, нетипично за досегашните ми впечатления от него. Веднага разбрах, че съм на прав път.

След като настоях да задълбаем в темата, се оказа, че личното му време протича по коренно противоположен начин на подредения му работен живот. Накратко:

• На практика нямаше приятели;
• Беше в лоши отношения с роднините;
• Сменяше колите като носни кърпички;
• Често се възползваше от платена любов;
• Бореше се с комплекси и травми от детството;
• Никакво физическо натоварване, освен ходенето по барове и леки жени;
• Пиене на сериозни количества алкохол 3-5 пъти в седмицата и прибирания призори;
• Много лоши хранителни навици, редуване на периоди на гладуване с периодни на тъпчене с junk food;
• Поради горните неща установихме, че трудно управлява финансите си, а той правеше доста сериозни пари.

Сякаш в него живееха двама различни човека.

Бях шокиран, но не защото той живееше по самоунищожителен начин.

Бях шокиран, защото осъзнах, че твърде много време съм задавал съвсем грешни въпроси. Прозрях, че неудовлетвореността от една свръх успешна кариера не може винаги да се обясни само със свръхамбиция или с избрана грешна професия – две сравнително често срещани причини. Прозрението, че проблемите могат да са много дълбоко в човека и всъщност да нямат нищо общо с вършенето на работата ми помогна оттогава да провеждам много по-задълбочени консултации.

Когато задълбахме повече, той сам осъзна, че начинът, по който се хвърля в работата е всъщност начин да избяга от личните проблеми, които го преследват още от детството му и от недостатъците, за които се самообвинява. Неудовлетворението от работните постижения идваше от много ниската самооценка, която пък идваше от историята му и настоящият му личен живот и нямаше нищо общо с работните успехи.

Заради ползването на работата като бягство от реалността, често достигаше до бърнаут, който лекуваше с гореизброените пороци. Отдаването на пороците затвърждаваше неудовлетвореността и ниската самооценка.

Безкраен порочен кръг.

Попитах го: “Харесва ли ти как се чувстваш, когато си в работен режим?”

Отговори ми: “Това е единственото време, в което се чувствам страхотно.”

Когато му казах, че същите неща, които го карат да се чувства добре в работа, могат да го карат да се чувства добре и в личния живот, очите му светнаха.

Той дотолкова ползваше работата за “бягство” от всичко останало, че не му беше хрумнало да вземе добрите си практики от едното и да ги приложи в другото.

Той беше добър в нещо. Много добър.

И можеше да използва умствената си настройка, организираност и работна етика от професията, за да подреди личния си живот. Също както един дисциплиниран спортист се отдава на ново начинание, когато приключи спортната му кариера.

Веднъж осъзнал, че вече разполага с инструментите на успеха и само трябва да ги приложи в друг аспект на живота си, човекът се нахвърли със същия хъс да си оправи проблемите, с който се нахвърляше и върху работата.

Направихме подробен план за действие, който включваше доста неща, например:

• Работа с добър психолог за справяне с личните травми и повишаване на самооценката, както и отношенията с роднините и платената любов;
• Оправяне на диетата и съня и редовен спорт – за него беше плуване 6 пъти в седмицата (човекът обича да е all in когато се захване с нещо);
• Да си поддържа списък с постиженията, в който да ги изброява и да си го чете поне два пъти в седмицата или когато усети, че започва да се самосъжалява;
• Да „плаща първо на себе си“ – веднага щом получи пари в сметката, да заделя процент от тях някъде, където не може да ги изхарчи.

Може би звучи просто, но е лесно да се каже отстрани. Когато човек е във водовъртежа на лошите навици, ниската самооценка и самоназиданието, е трудно да се анализира сам и още по-трудно да действа. В този случай отне няколко разговора, но щом достигнахме критичната точка, нещата се отпушиха моментално. Човекът искаше пълна промяна и я осъществи сравнително бързо, въпреки че имаше много за оправяне. И проблемите дори не бяха свързани с кариерата.

Понякога се изисква доста по-дълга и системна работа и справяне с проблемите един по един. Всеки има свое темпо и особености на характера. Затова и кариерните курсовете на едро рядко работят и предпочитам да правя индивидуални консултации.

Когато съм разказвал тази история, един „доброжелател“ веднъж възрази, че изобщо не би му било добре да подхожда към личния си живот както към работата си и че щял да се чувства като робот. Че това не било никакъв живот.

На това отговарям – В сравнение с какво? Моят клиент преди ли беше по-добре или сега?

Защото идеален вариант е невъзможен.

А вие как мислите?

Когато сте готови, мога да Ви помогна по три начина:

1. Ако имате нужда от решаване на някакъв професионален проблем или кариерно ориентиране, се възползвайте от кариерна консултация по телефон или видео.
2. CV консултация чрез видеозапис – ще Ви помогне да напишете максимално ефективно CV и да увеличите шансовете си за интервю.
3. Генераторът на мотивационни писма съдържа готови шаблони за писане на мотивационно писмо, три примерни мотивационни писма и подробно описание на процеса на писането и адаптирането им към различни обяви за работа.

Ако желаете да спонсорирате бюлетина ни или да ни зададете някой въпрос, пишете на ask@careerpro.bg