Да действаме и да говорим почтено – това е най-важният професионален принцип, който за мен не подлежи на обсъждане. Не толерирайте лъжене или умишлено заблуждаване под никаква форма. Ако поемате нов екип, заявете тези принципи публично и дръжте на тях. Направете всичко възможно да се отървете от хора, които лъжат и създават интриги – те само сриват основната ви цел – да се върши значима работа и да се изградят добри, открити взаимоотношения.
Казвайте истината, дори да ви постави в лоша светлина. Грешки стават постоянно, случват се на всекиго. Големите провали, не са приятни, но в повечето случаи и те са преодолими. Поемете отговорност за грешките си, научете се от тях и направете всичко възможно да ги поправите и да не ги повтаряте. Но това, което не е преодолимо е да лъжеш и да заблуждаваш. Изкоренете го от себе си и направете всичко възможно да се обградите с хора със същите разбирания.
Да казваш истината и да си честен е просто част това да бъдеш професионалист. В един ефективен отбор тези неща се приемат за даденост. Това помага на всички да работят по-бързо – не се налага да проверяваш постоянно дали другия си е свършил работата. Взаимното доверие увеличава скоростта на общата работа, което неминуемо се отразява на резултатите. Това наричаме “скоростта на доверието”.
Нека ви дам два лесни примера от гледната точка на мениджъра на екип.
Първо, отчетността. Защото сте честни, Ви имам доверие, когато ми изпратите отчет за работата си. Не го поверявам и се чувствам комфортно направо да го препратя на моя ръководител, без да го поглеждам или поставям под въпрос. Когато ми изпратите такъв отчет, давате думата си за всичко в него. Вашата работа става моя.
Шефовете и отборите, които не са честни или не вдъхват взаимна честност и доверие, трябва да проверяват работата си постоянно. Това отнема време, което забавя процеса на работа. Ако все пак се опитате да мамите, застрашавате мен и екипа, защото когато препращам неща, които се оказват измамни, се отразява зле на мен и на всички други по йерархичната верига в организацията.
Второ, устното общуване. Ако ми кажете нещо, аз ще му повярвам. Като цяло ще го приема за чиста монета. Няма да приема, че ми казвате това, което мислите, че искам да чуя. Няма да ми се налага да питам някой друг какво „всъщност“ се е случило. Това е добре, защото и това отнема време. Освен това създава недоверие. Ако сте ми казали истината, да отделя време да потвърдя от някой друг това, което сте ми казали, създава съмнение в съзнанието ви дали „всъщност“ ви имам доверие, или не. Много шефове правят това постоянно, мислейки, че човекът, когото проверяват, няма да разбере за това… но прекият подчинен почти винаги научава. И тогава съмнението води до страх, а страхът е убиец на мотивацията и професионализма.
Да обобщим: Бъдете честни. Бъдете честни, дори да ви поставя в лоша светлина. Офисната политика е нещо реално, но не е извинение да лъжете. Ако имате доверие в колегите си, можете да преодолеете грешките. Можете да преодолеете дори и провалите. Но си нямате доверие, колегите ви няма да искат да работят с вас, независимо колко добре се справяте.
Мислете ясно. Казвайте често “не знам”.
Нов екип. Нов шеф. Нова работа. Искате да направите добро впечатление. Дори шефовете ви искат да направите добро впечатление, защото работите за тях!
Но не бъркайте желанието да се представите добре с волята да изкривявате истината или да скривате грешките си. Имайте висок стандарт за почтеност, дори хората около вас да нямат такъв. Грешките не са проблем. Проблем са лъжите, манипулациите, прикриването на грешките и липсата на учене от грешките.
Устоете на вътрешното желание да не се “изложите”. Устоете на желанието да прикриете липсата на знания като се държите сякаш разбирате от всичко. Това е твърде често срещана грешка при хората навсякъде по света. Страхът, че не знаеш нещо е построен на заблуда – заблудата, че би трябвало да знаеш всичко. Никой не може да знае всичко, затова се отдайте на възможността да научите повече. И това значи да се научите да казвате “не знам”. Да го казвате много, на себе си и пред другите. Когато признаете, че не знаете, можете спокойно да преминете към истинското учене на нови неща или подобряване на начина, по който мислите.
Да мислиш ясно не означава да знаеш всичко или да познаваш правилното винаги от първия път. Мисленето е процес на откриване кое работи и кое – не. Признаването пред себе си и пред другите, че не знаете или че сте направили грешка е сърцето на този процес.
Като завършек, нещо последно за казването на “не зная”. Повечето хора го виждат като слабост. Надявам се съм показал, защо не е. Всъщност е сила. Да лъжете, за да прикриете слабостта си е признаване на слабост. Обратно – да бъдеш честен за незнанието си показва на околните, че си достатъчно самоуверен да признаеш, че има в какво да се усъвършенстваш.
Когато сте готови, мога да Ви помогна следните начини:
- Всички услуги на CareerPro.bg, можете да разгледате тук.
- Предишни издания на бюлетина и безплатни ръководства можете да прочетете тук.
- Последвайте ме в LinkedIn за ежедневни публикации за кариерата и ефективното управление.